Спри! А после пак върни се.

Огледай се във пустотата.

От тебе моята мечта роди се
и после пак ме хвърли към тъгата.

В отенъка на мрачно сивия таван,

във ъгъла на всяка стая,

стоиш и дебнеш, ти, неискан блян

и чакаш... Началото на края.

Пореден сън за тишина...

Робски сън, робуващ на условия. 

И спомени, обвити във мъгла,

се раждат и умират голи.

Отиваш си и моята въздишка 

вече е спокойно свята.

Пак се връщаш жаден... изтерзан.

Ето го съня. Спуска се отново и мъглата.

Щом отидеш си, щом остана сам.

Завинаги тавана ще забравя.

Ще захвърля завивката на зимния месец

към мене прикована.

Защото ти си само спомен 

и не искам нищо от тебе да оставя.