Спомен
818
0
1
От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!
Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнен с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе - от яд и болка аз горя!
Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!
Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра!
Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани!
Сама ме остави за миг поне,
за да може болката у мен да спре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даяна Видолова Todos los derechos reservados
