didivid (Даяна Видолова)
10 2
Aug 9, 2009, 9:47 PM

Спомен 

  Poetry » Love
574 0 1

От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!

Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнен с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе - от яд и болка аз горя!

Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!

Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра!
Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани!

Сама ме остави за миг поне,
за да може болката у мен да спре.

© Даяна Видолова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Който причинява болка, не заслужава! Лесно е да се каже, да, но все пак - гледай напред! Щастието винаги се усмихва, само трябва да го забележиш!
Random works
: ??:??