Спомен
822
0
1
От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!
Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнен с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе - от яд и болка аз горя!
Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!
Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра!
Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани!
Сама ме остави за миг поне,
за да може болката у мен да спре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даяна Видолова Все права защищены
