9 авг. 2009 г., 21:47

Спомен 

  Поэзия » Любовная
575 0 1

От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!

Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнен с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе - от яд и болка аз горя!

Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!

Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра!
Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани!

Сама ме остави за миг поне,
за да може болката у мен да спре.

© Даяна Видолова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Който причинява болка, не заслужава! Лесно е да се каже, да, но все пак - гледай напред! Щастието винаги се усмихва, само трябва да го забележиш!
Предложения
: ??:??