22 ene 2010, 15:09

Спомен

  Poesía » Otra
654 0 2

 

Имам си мечта,

да се  върна в детската игра,

да мога свободно да "летя"

и да се радвам на безгрижната

и свободна игра...

 

Жалко е обаче, че

няма как да стане това,

защото годините ми отлетяха

и вече съм жена,

потънала в живота коварен...

 

Затова аз сега

пазя детството във спомените

и често си мисля за това,

когато навън играх

и много се смях..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ви е харесало!Поздрави и от мен и успехи в живота!Нека ви върви само на добро!
  • Еех,детството...И на мен ми липсва.Хубаво стихотворение,поздрави

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...