22 ene 2010, 15:09

Спомен

  Poesía » Otra
657 0 2

 

Имам си мечта,

да се  върна в детската игра,

да мога свободно да "летя"

и да се радвам на безгрижната

и свободна игра...

 

Жалко е обаче, че

няма как да стане това,

защото годините ми отлетяха

и вече съм жена,

потънала в живота коварен...

 

Затова аз сега

пазя детството във спомените

и често си мисля за това,

когато навън играх

и много се смях..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ви е харесало!Поздрави и от мен и успехи в живота!Нека ви върви само на добро!
  • Еех,детството...И на мен ми липсва.Хубаво стихотворение,поздрави

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...