22.01.2010 г., 15:09

Спомен

652 0 2

 

Имам си мечта,

да се  върна в детската игра,

да мога свободно да "летя"

и да се радвам на безгрижната

и свободна игра...

 

Жалко е обаче, че

няма как да стане това,

защото годините ми отлетяха

и вече съм жена,

потънала в живота коварен...

 

Затова аз сега

пазя детството във спомените

и често си мисля за това,

когато навън играх

и много се смях..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ви е харесало!Поздрави и от мен и успехи в живота!Нека ви върви само на добро!
  • Еех,детството...И на мен ми липсва.Хубаво стихотворение,поздрави

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...