22 янв. 2010 г., 15:09

Спомен

656 0 2

 

Имам си мечта,

да се  върна в детската игра,

да мога свободно да "летя"

и да се радвам на безгрижната

и свободна игра...

 

Жалко е обаче, че

няма как да стане това,

защото годините ми отлетяха

и вече съм жена,

потънала в живота коварен...

 

Затова аз сега

пазя детството във спомените

и често си мисля за това,

когато навън играх

и много се смях..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ви е харесало!Поздрави и от мен и успехи в живота!Нека ви върви само на добро!
  • Еех,детството...И на мен ми липсва.Хубаво стихотворение,поздрави

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...