22 янв. 2010 г., 15:09

Спомен

653 0 2

 

Имам си мечта,

да се  върна в детската игра,

да мога свободно да "летя"

и да се радвам на безгрижната

и свободна игра...

 

Жалко е обаче, че

няма как да стане това,

защото годините ми отлетяха

и вече съм жена,

потънала в живота коварен...

 

Затова аз сега

пазя детството във спомените

и често си мисля за това,

когато навън играх

и много се смях..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ви е харесало!Поздрави и от мен и успехи в живота!Нека ви върви само на добро!
  • Еех,детството...И на мен ми липсва.Хубаво стихотворение,поздрави

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...