Имам си мечта,
да се върна в детската игра,
да мога свободно да "летя"
и да се радвам на безгрижната
и свободна игра...
Жалко е обаче, че
няма как да стане това,
защото годините ми отлетяха
и вече съм жена,
потънала в живота коварен...
Затова аз сега
пазя детството във спомените
и често си мисля за това,
когато навън играх
и много се смях..
© Ребека Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
