Спомен

6 ago 2011, 10:59

Poesía » Otra

731 0 7

Пак тук сме с липата на двора.
Вечеряме двама щастливи.
Децата израстват тъй скоро
и тръгват в пътеки трънливи.
И спомен за миг ме увлече,
когато пътувахме с тебе
в селцето красиво, далечно,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се весне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Propuestas