Спомен
Пак тук сме с липата на двора.
Вечеряме двама щастливи.
Децата израстват тъй скоро
и тръгват в пътеки трънливи.
И спомен за миг ме увлече,
когато пътувахме с тебе
в селцето красиво, далечно,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се весне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам.
До нея и църква старинна
с прораснали тръни и храсти.
Какво става с тебе, Родино!?
Със кой да си кажем тук "Здрасти"?
Къде са децата по двори,
къде са и гъските бели?
Тук камъкът само говори
и мъката наша споделя.
Добре, че със теб сме си двама
и има какво да си кажем.
От минало - спомени само,
с които щастливи сме даже.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
