6.08.2011 г., 10:59 ч.
Спомен
Пак тук сме с липата на двора.
Вечеряме двама щастливи.
Децата израстват тъй скоро
и тръгват в пътеки трънливи.
И спомен за миг ме увлече,
когато пътувахме с тебе
в селцето красиво, далечно,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се весне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам. ...
Вечеряме двама щастливи.
Децата израстват тъй скоро
и тръгват в пътеки трънливи.
И спомен за миг ме увлече,
когато пътувахме с тебе
в селцето красиво, далечно,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се весне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
