vyatur (Аз)
59 454
6 авг. 2011 г., 10:59

Спомен 

  Поэзия » Другая
578 0 7

Пак тук сме с липата на двора.

Вечеряме двама щастливи.

Децата израстват тъй скоро

и тръгват в пътеки трънливи.

 

И спомен за миг ме увлече,

когато пътувахме с тебе

в селцето красиво, далечно,

за наште мечти отредено.

 

Тук рядко човек ще се весне.

Замира селото, замира.

А паметна плоча за Левски

на къща край пътя съзирам.

 

До нея и църква старинна

с прораснали тръни и храсти.

Какво става с тебе, Родино!?

Със кой да си кажем тук "Здрасти"?

 

Къде са децата по двори,

къде са и гъските бели?

Тук камъкът само говори

и мъката наша споделя.

 

Добре, че със теб сме си двама

и има какво да си кажем.

От минало - спомени само,

с които щастливи сме даже.

© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Минка, наистина ми е болно като гледам разградените дворове и къщи остнали без прозорци.А сигорни и там е имало обич и деца са играли по двора.
  • Мъка и загриженост по обезлюдените села на нашата Родина!На теб ти пука за това което е прекрасно!Поздрав!
  • Благодаря за коментарити.
  • много хубаво произведение
    поздрав
  • Какво значение има декора, щом има с кого да споделиш света си?!
  • !!!+++ Поздрав!
  • Тук рядко човек ще се весне.
    Замира селото, замира.
    А паметна плоча за Левски
    на къща край пътя съзирам.

    До нея и църква старинна
    с прораснали тръни и храсти.
    Какво става с тебе, Родино!?
    Със кой да си кажем тук "Здрасти"?

    Силни стихове! Поздрави!



Предложения
: ??:??