14 ene 2010, 22:01  

Престъпно 

  Poesía » Filosófica, Versos blancos
5.0 / 1
689 0 1

Планината от пътя,

който ни позна,

напомня змиорка.

 

Извива се нагоре-надолу,

препуска в скали и вода.

Има живот -

в спомена е.

 

Светлината от пътя

остава близо до настилката.

Иска ми се да я открадна.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пожелавам, винаги светлина да блести
    по пътя ти и да сбъднеш щастливо
    мечтите си, Станислава! ПОЗДРАВИ!
Propuestas