14 янв. 2010 г., 22:01  

Престъпно 

  Поэзия » Философская, Белые стихи
687 0 1

Планината от пътя,

който ни позна,

напомня змиорка.

 

Извива се нагоре-надолу,

препуска в скали и вода.

Има живот -

в спомена е.

 

Светлината от пътя

остава близо до настилката.

Иска ми се да я открадна.

© Ава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пожелавам, винаги светлина да блести
    по пътя ти и да сбъднеш щастливо
    мечтите си, Станислава! ПОЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??