14.01.2010 г., 22:01 ч.  

Престъпно 

  Поезия » Философска, Бели стихове
565 0 1

Планината от пътя,

който ни позна,

напомня змиорка.

 

Извива се нагоре-надолу,

препуска в скали и вода.

Има живот -

в спомена е.

 

Светлината от пътя

остава близо до настилката.

Иска ми се да я открадна.

© Ава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пожелавам, винаги светлина да блести
    по пътя ти и да сбъднеш щастливо
    мечтите си, Станислава! ПОЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??