Престъпно
Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода.
Има живот -
в спомена е.
Светлината от пътя
остава близо до настилката.
Иска ми се да я открадна.
© Ава All rights reserved.
Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода.
Има живот -
в спомена е.
Светлината от пътя
остава близо до настилката.
Иска ми се да я открадна.
© Ава All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...