Jan 14, 2010, 10:01 PM  

Престъпно

990 0 1

Планината от пътя,

който ни позна,

напомня змиорка.

 

Извива се нагоре-надолу,

препуска в скали и вода.

Има живот -

в спомена е.

 

Светлината от пътя

остава близо до настилката.

Иска ми се да я открадна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пожелавам, винаги светлина да блести
    по пътя ти и да сбъднеш щастливо
    мечтите си, Станислава! ПОЗДРАВИ!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...