Всеки поглед, мисъл, дума
навяват спомени за тебе
и ликът ти от албума
застава като жив пред мене.
Студът ме връща във мига,
когато звезди обсипваха небето
и разхождахме се по брега,
замечтани и загледани в морето.
И беше толкоз близо ти до мене,
че дъха ти топъл чувствах,
а сега в ушите вятър стене
и сняг под мене скърца.
Ти гледаше ме с поглед влюбен,
с поглед мил и замечтан,
бе хубаво и мислех живота за изгубен
без теб, без близки, без да съм разбран.
Как приятно е да си до мен,
да мечтаем двама под небето синьо,
да срещам твоя поглед нежен
и да те прегръщам силно.
© Павел Грамадов Todos los derechos reservados