9 oct 2012, 12:35  

Спомен

619 0 0

 

Всеки поглед, мисъл, дума

навяват спомени за тебе

и ликът ти от албума

застава като жив пред мене.

 

Студът ме връща във мига,

когато звезди обсипваха небето

и разхождахме се по брега,

замечтани и загледани в морето.

 

И беше толкоз близо ти до мене,

че дъха ти топъл чувствах,

а сега в ушите вятър стене

и сняг под мене скърца.

 

Ти гледаше ме с поглед влюбен,

с поглед мил и замечтан,

бе хубаво и мислех живота за изгубен

без теб, без близки, без да съм разбран.

 

Как приятно е да си до мен,

да мечтаем двама под небето синьо,

  

да срещам твоя поглед нежен

и да те прегръщам силно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Грамадов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...