Всеки поглед, мисъл, дума

навяват спомени за тебе

и ликът ти от албума

застава като жив пред мене.

Студът ме връща във мига,

когато звезди обсипваха небето

и разхождахме се по брега,

замечтани и загледани в морето.

И беше толкоз близо ти до мене,

че дъха ти топъл чувствах,

а сега в ушите вятър стене

и сняг под мене скърца.

Ти гледаше ме с поглед влюбен,

с поглед мил и замечтан,

бе хубаво и мислех живота за изгубен

без теб, без близки, без да съм разбран.

Как приятно е да си до мен,

да мечтаем двама под небето синьо,

да срещам твоя поглед нежен

и да те прегръщам силно.