danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
28 dic 2012, 13:15

Спомен 

  Poesía » De amor
1024 0 8

В такава нощ небето се отваря

и пали сто надежди във очите.

И сякаш ритуално се повтаря –

догаря свещ, молитва пази дните…

 

А някъде, в забравено начало,

сълза бележи път към ново утро.

Отдавна преживяното е бяло…

И само в нощи, тъжно пълнолунни,

 

се връща като спомен във сърцето

и сграбчва мисълта във жадни шепи –

разкъсаните облаци просветват,

стрелките на часовника са неми…

 

В такава нощ очите плахо молят

и сякаш с вик разкъсват всичко сиво…

Щом споменът с мечтите си говори

една любов и утре ще е жива…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??