danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Dec 28, 2012, 1:15 PM

Спомен 

  Poetry » Love
999 0 8

В такава нощ небето се отваря

и пали сто надежди във очите.

И сякаш ритуално се повтаря –

догаря свещ, молитва пази дните…

 

А някъде, в забравено начало,

сълза бележи път към ново утро.

Отдавна преживяното е бяло…

И само в нощи, тъжно пълнолунни,

 

се връща като спомен във сърцето

и сграбчва мисълта във жадни шепи –

разкъсаните облаци просветват,

стрелките на часовника са неми…

 

В такава нощ очите плахо молят

и сякаш с вик разкъсват всичко сиво…

Щом споменът с мечтите си говори

една любов и утре ще е жива…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??