danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
28.12.2012 г., 13:15 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
997 0 8

В такава нощ небето се отваря

и пали сто надежди във очите.

И сякаш ритуално се повтаря –

догаря свещ, молитва пази дните…

 

А някъде, в забравено начало,

сълза бележи път към ново утро.

Отдавна преживяното е бяло…

И само в нощи, тъжно пълнолунни,

 

се връща като спомен във сърцето

и сграбчва мисълта във жадни шепи –

разкъсаните облаци просветват,

стрелките на часовника са неми…

 

В такава нощ очите плахо молят

и сякаш с вик разкъсват всичко сиво…

Щом споменът с мечтите си говори

една любов и утре ще е жива…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??