СПОМЕН

1 feb 2011, 23:04

Poesía » De amor

606 0 2

Мое родно село, с уличката съща,

дето все ме води в бащината къща!

Там невинно детство

с трепет ме прегръща,

волнокрила младост в спомени се връща...

В уличката тъмна, под върбата стара,

с първия любим до късно си шептяхме.

Знаех, после вкъщи

мама ще се кара,

но не се откъсвах - тъй щастливи бяхме!...

Накъде замина оня снажен момък?

Все тъй ли е хубав... или побелял е?

Няма вечна младост,

нито вечен пламък...

И той като мене, вярвам, остарял е...

Ах, да може само час да се повтори!

В уличката малка - да си поговорим!

Вратнята безшумно,

леко да затворя...

Ех, ти, спомен късен - рана ми отвори!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.