1.02.2011 г., 23:04 ч.

СПОМЕН 

  Поезия » Любовна
645 0 2
Мое родно село, с уличката съща,
дето все ме води в бащината къща!
Там невинно детство
с трепет ме прегръща,
волнокрила младост в спомени се връща...
В уличката тъмна, под върбата стара,
с първия любим до късно си шептяхме.
Знаех, после вкъщи
мама ще се кара,
но не се откъсвах - тъй щастливи бяхме!...
Накъде замина оня снажен момък?
Все тъй ли е хубав... или побелял е? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Предложения
: ??:??