Спомен

12 nov 2008, 19:37

Poesía » De amor

743 0 2

Споменът за теб остава,

сама съм, но не проумявам.

Какво сторих, че те натъжавам,

преграда между нас да поставяш?

Кой ли пръв ще се осмели

в другото поле да премине,

за виновен да се признае...

и двама го желаем.

Това са просто мечти...

Споменът за нас е вечен,

всеки за нас ще говори

за момичето и нейния принц,

дошъл и заминал си

без любов и мечти...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

davidbentley (Иван Николов)

2009-12-11T18:57:43+02:00

аз се осмелих да мина в твоята преграда и за виновен да се призная сега чакам да видя дали в тези стихове има смисъл Меги
silvestra (Силвия Герджикова)

2008-11-23T21:32:05+02:00

Харесва ми.