Споменът за теб остава,
сама съм, но не проумявам.
Какво сторих, че те натъжавам,
преграда между нас да поставяш?
Кой ли пръв ще се осмели
в другото поле да премине,
за виновен да се признае...
и двама го желаем.
Това са просто мечти...
Споменът за нас е вечен,
всеки за нас ще говори
за момичето и нейния принц,
дошъл и заминал си
без любов и мечти...
© Меглена Стефанова Всички права запазени