12.11.2008 г., 19:37 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
857 0 2

Споменът за теб остава,

сама съм, но не проумявам.

Какво сторих, че те натъжавам,

преграда между нас да поставяш?

Кой ли пръв ще се осмели

в другото поле да премине,

за виновен да се признае...

и двама го желаем.

Това са просто мечти...

Споменът за нас е вечен,

всеки за нас ще говори

за момичето и нейния принц,

дошъл и заминал си

без любов и мечти...

© Меглена Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??