Споменът за теб остава,
сама съм, но не проумявам.
Какво сторих, че те натъжавам,
преграда между нас да поставяш?
Кой ли пръв ще се осмели
в другото поле да премине,
за виновен да се признае...
и двама го желаем.
Това са просто мечти...
Споменът за нас е вечен,
всеки за нас ще говори
за момичето и нейния принц,
дошъл и заминал си
без любов и мечти...
© Меглена Стефанова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
