10 sept 2015, 17:37

Спомен 

  Poesía » Otra
333 0 0

Къщата на баба,

весела, засмяна,

с червения покрив

и бяла премяна.

 

Цветята на двора

нежни, ароматни

поздравяват слънцето

също като хора.

 

Овошките високи,

плодовете гладки,

верните другари,

приказките сладки.

 

Дъхът на хляба топъл,

мерудия прясна...

Какво ли стана с двора,

във който израснах?

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??