Спомен
471
0
0
Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора
нежни, ароматни
поздравяват слънцето
също като хора.
Овошките високи,
плодовете гладки,
верните другари,
приказките сладки.
Дъхът на хляба топъл,
мерудия прясна...
Какво ли стана с двора,
във който израснах?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
