Спомен
466
0
0
Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора
нежни, ароматни
поздравяват слънцето
също като хора.
Овошките високи,
плодовете гладки,
верните другари,
приказките сладки.
Дъхът на хляба топъл,
мерудия прясна...
Какво ли стана с двора,
във който израснах?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
