10.09.2015 г., 17:37 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
332 0 0

Къщата на баба,

весела, засмяна,

с червения покрив

и бяла премяна.

 

Цветята на двора

нежни, ароматни

поздравяват слънцето

също като хора.

 

Овошките високи,

плодовете гладки,

верните другари,

приказките сладки.

 

Дъхът на хляба топъл,

мерудия прясна...

Какво ли стана с двора,

във който израснах?

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??