23 jul 2014, 21:14

Спомен

517 0 0

Чудя се

кога една любов

превръща се 

във спомен...

Кога тази

непозната тръпка

става онази,

която е минало за мен?

Къде остават

казаните думи?

Забравени ли гаснат

с всеки ден?

Защо пак искрица

нови желания

от стари лица

виждам пред мен?

Защо пак върволица

стари обещания

от нови лица

викат ме, отново мен?

Дали любов е

веднъж преминалата

страст, или е

безкрайно бреме?

Струва ли си

да забравя

очите, до скоро,

обичани от мен?

А ще мога ли

някога за нови

две очи да копнея,

а миналите да са спомен..?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Дурчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....