Чудя се

кога една любов

превръща се 

във спомен...

Кога тази

непозната тръпка

става онази,

която е минало за мен?

Къде остават

казаните думи?

Забравени ли гаснат

с всеки ден?

Защо пак искрица

нови желания

от стари лица

виждам пред мен?

Защо пак върволица

стари обещания

от нови лица

викат ме, отново мен?

Дали любов е

веднъж преминалата

страст, или е

безкрайно бреме?

Струва ли си

да забравя

очите, до скоро,

обичани от мен?

А ще мога ли

някога за нови

две очи да копнея,

а миналите да са спомен..?