23.07.2014 г., 21:14

Спомен

515 0 0

Чудя се

кога една любов

превръща се 

във спомен...

Кога тази

непозната тръпка

става онази,

която е минало за мен?

Къде остават

казаните думи?

Забравени ли гаснат

с всеки ден?

Защо пак искрица

нови желания

от стари лица

виждам пред мен?

Защо пак върволица

стари обещания

от нови лица

викат ме, отново мен?

Дали любов е

веднъж преминалата

страст, или е

безкрайно бреме?

Струва ли си

да забравя

очите, до скоро,

обичани от мен?

А ще мога ли

някога за нови

две очи да копнея,

а миналите да са спомен..?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Дурчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...