Чудя се
кога една любов
превръща се
във спомен...
Кога тази
непозната тръпка
става онази,
която е минало за мен?
Къде остават
казаните думи?
Забравени ли гаснат
с всеки ден?
Защо пак искрица
нови желания
от стари лица
виждам пред мен?
Защо пак върволица
стари обещания
от нови лица
викат ме, отново мен?
Дали любов е
веднъж преминалата
страст, или е
безкрайно бреме?
Струва ли си
да забравя
очите, до скоро,
обичани от мен?
А ще мога ли
някога за нови
две очи да копнея,
а миналите да са спомен..?
© Криста Дурчева All rights reserved.