23 июл. 2014 г., 21:14

Спомен

516 0 0

Чудя се

кога една любов

превръща се 

във спомен...

Кога тази

непозната тръпка

става онази,

която е минало за мен?

Къде остават

казаните думи?

Забравени ли гаснат

с всеки ден?

Защо пак искрица

нови желания

от стари лица

виждам пред мен?

Защо пак върволица

стари обещания

от нови лица

викат ме, отново мен?

Дали любов е

веднъж преминалата

страст, или е

безкрайно бреме?

Струва ли си

да забравя

очите, до скоро,

обичани от мен?

А ще мога ли

някога за нови

две очи да копнея,

а миналите да са спомен..?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Дурчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...