Спомен

4 may 2014, 21:46

Poesía » De amor

520 0 2

Днес се завърна при мен спомен за стара любов...

- нетърсен и нечакан...

Като бумеранг удари душата ми,

като нож се заби във сърцето ми...

Не помня лицето,

но помня ръцете му -

приласкаващи и топли...

Не помня името,

но помня очите му -

кадифени и обичащи ме...

Моя невинна любов,

толкова далечна,

толкова химерна,

остани си някъде там -

там, където съм още почти дете,

там, където в очите ми има цели вселени -

неоткрити и чакащи своя Колумб...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-05-05T10:07:56+03:00

Нежна носталгия.
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-04T23:13:28+03:00

аз съм твоята ретроспекция, а ти - моето бъдеще... Здрасти, интересно ми бе да се прочета!