4 мая 2014 г., 21:46

Спомен

709 0 2

Днес се завърна при мен спомен за стара любов...

- нетърсен и нечакан...

Като бумеранг удари душата ми,

като нож се заби във сърцето ми... 

 

Не помня лицето,

но помня ръцете му -

приласкаващи и топли...

Не помня името,

но помня очите му -

кадифени и обичащи ме...

 

Моя невинна любов,

толкова далечна,

толкова химерна,

остани си някъде там -

там, където съм още почти дете,

там, където в очите ми има цели вселени -

неоткрити и чакащи своя Колумб...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...