May 4, 2014, 9:46 PM

Спомен

  Poetry » Love
711 0 2

Днес се завърна при мен спомен за стара любов...

- нетърсен и нечакан...

Като бумеранг удари душата ми,

като нож се заби във сърцето ми... 

 

Не помня лицето,

но помня ръцете му -

приласкаващи и топли...

Не помня името,

но помня очите му -

кадифени и обичащи ме...

 

Моя невинна любов,

толкова далечна,

толкова химерна,

остани си някъде там -

там, където съм още почти дете,

там, където в очите ми има цели вселени -

неоткрити и чакащи своя Колумб...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...