26 ene 2013, 13:37  

Спомен

  Poesía » Otra
753 0 7

Спомен

 


 

 

Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,

макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.

Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.

И трупаше върху изгубеното придобитото.

 

Обичах го-наивен, млад, неопитен и рошав.

Готов да скочи в езерото с неотпитата вода

за да научи всичките ѝ премълчани тайни

во истина и в името на любовта.

 

 

____________________

 Вдъхновено от:  "Обичам месец май..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....