26.01.2013 г., 13:37  

Спомен

752 0 7

Спомен

 


 

 

Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,

макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.

Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.

И трупаше върху изгубеното придобитото.

 

Обичах го-наивен, млад, неопитен и рошав.

Готов да скочи в езерото с неотпитата вода

за да научи всичките ѝ премълчани тайни

во истина и в името на любовта.

 

 

____________________

 Вдъхновено от:  "Обичам месец май..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...