Спомен
Спомен
Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,
макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.
Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.
И трупаше върху изгубеното придобитото.
Обичах го-наивен, млад, неопитен и рошав.
Готов да скочи в езерото с неотпитата вода
за да научи всичките ѝ премълчани тайни
во истина и в името на любовта.
____________________
Вдъхновено от: "Обичам месец май..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
