3 nov 2007, 14:54

Спомен 

  Poesía
1421 0 6

Невинност като утринна роса блестяща,
светъл порив към небето устремен.
Зората лъчезарна като сребърна коприна
те оставя тих, замислен, запленен.                       

 

Хладен полъх спомени нашепва
и навява мисли тленни, нежни.
В мен копнеж забравен се пробужда.
Времето отмина неизбежно.                                                                                            

 

Песен ангелска от арфа златострунна
се разнася вред и в миг пораства
на надеждата последна цвят прекрасен,
а в сърцето пламък отмалял угасва.

 

© Евелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??