Невинност като утринна роса блестяща,
светъл порив към небето устремен.
Зората лъчезарна като сребърна коприна
те оставя тих, замислен, запленен.
Хладен полъх спомени нашепва
и навява мисли тленни, нежни.
В мен копнеж забравен се пробужда.
Времето отмина неизбежно.
Песен ангелска от арфа златострунна
се разнася вред и в миг пораства
на надеждата последна цвят прекрасен,
а в сърцето пламък отмалял угасва.