EBuTy (Евелина Георгиева) EBuTy (Евелина Георгиева)
7
Nov 3, 2007, 2:54 PM

Спомен

  Poetry
1.7K 0 6

Невинност като утринна роса блестяща,
светъл порив към небето устремен.
Зората лъчезарна като сребърна коприна
те оставя тих, замислен, запленен.                       

 

Хладен полъх спомени нашепва
и навява мисли тленни, нежни.
В мен копнеж забравен се пробужда.
Времето отмина неизбежно.                                                                                            

 

Песен ангелска от арфа златострунна
се разнася вред и в миг пораства
на надеждата последна цвят прекрасен,
а в сърцето пламък отмалял угасва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0