EBuTy (Евелина Георгиева)
7 13
3 нояб. 2007 г., 14:54

Спомен 

  Поэзия
1378 0 6

Невинност като утринна роса блестяща,
светъл порив към небето устремен.
Зората лъчезарна като сребърна коприна
те оставя тих, замислен, запленен.                       

 

Хладен полъх спомени нашепва
и навява мисли тленни, нежни.
В мен копнеж забравен се пробужда.
Времето отмина неизбежно.                                                                                            

 

Песен ангелска от арфа златострунна
се разнася вред и в миг пораства
на надеждата последна цвят прекрасен,
а в сърцето пламък отмалял угасва.

 

© Евелина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??