Спомен

Помниш ли, когато

смяхме се гласно и

гледахме се страстно и

всичко беше тъй прекрасно?

Помниш ли, когато

говореше ми сладко и

мислеше ме тайно и

всичко между нас личеше на безкрайно?

А помниш ли, когато

мълчахме уж случайно и

всеки поглед казваше безгласно:

“Ще се върна аз при теб обратно”?

И помниш ли, когато

ти върна се при мен обратно,

заприказва ме тъй сладко и

пак ти беше с мен приятно?

Не забравяй спомените дето сътвори,

не забравяй очите, в които взираше се ти…

Спомни си, че мен избираше,

спомни си чие сърце надираше,

спомни си чия душа умираше,

но никога така и не разбираше.