19.11.2025 г., 11:58

Спомен

116 0 0

Помниш ли, когато

смяхме се гласно и

гледахме се страстно и

всичко беше тъй прекрасно?

Помниш ли, когато

говореше ми сладко и

мислеше ме тайно и

всичко между нас личеше на безкрайно?

А помниш ли, когато

мълчахме уж случайно и

всеки поглед казваше безгласно:

“Ще се върна аз при теб обратно”?

И помниш ли, когато

ти върна се при мен обратно,

заприказва ме тъй сладко и

пак ти беше с мен приятно?

 

Не забравяй спомените дето сътвори,

не забравяй очите, в които взираше се ти…

Спомни си, че мен избираше,

спомни си чие сърце надираше,

спомни си чия душа умираше,

но никога така и не разбираше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Juli Mateeva Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...