19 нояб. 2025 г., 11:58

Спомен

117 0 0

Помниш ли, когато

смяхме се гласно и

гледахме се страстно и

всичко беше тъй прекрасно?

Помниш ли, когато

говореше ми сладко и

мислеше ме тайно и

всичко между нас личеше на безкрайно?

А помниш ли, когато

мълчахме уж случайно и

всеки поглед казваше безгласно:

“Ще се върна аз при теб обратно”?

И помниш ли, когато

ти върна се при мен обратно,

заприказва ме тъй сладко и

пак ти беше с мен приятно?

 

Не забравяй спомените дето сътвори,

не забравяй очите, в които взираше се ти…

Спомни си, че мен избираше,

спомни си чие сърце надираше,

спомни си чия душа умираше,

но никога така и не разбираше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Juli Mateeva Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...