Nov 19, 2025, 11:58 AM

Спомен

  Poetry » Love
118 0 0

Помниш ли, когато

смяхме се гласно и

гледахме се страстно и

всичко беше тъй прекрасно?

Помниш ли, когато

говореше ми сладко и

мислеше ме тайно и

всичко между нас личеше на безкрайно?

А помниш ли, когато

мълчахме уж случайно и

всеки поглед казваше безгласно:

“Ще се върна аз при теб обратно”?

И помниш ли, когато

ти върна се при мен обратно,

заприказва ме тъй сладко и

пак ти беше с мен приятно?

 

Не забравяй спомените дето сътвори,

не забравяй очите, в които взираше се ти…

Спомни си, че мен избираше,

спомни си чие сърце надираше,

спомни си чия душа умираше,

но никога така и не разбираше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Juli Mateeva All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...