16 abr 2009, 8:35

Спомен 

  Poesía » De amor
1461 0 17

Спомен

На Мира

 

Ръцете ми са празни за гърдите ти,

а мислите ми - с длани те докосват.

И пръстите разресват пак косите ти,

чертаят нещо, търсят... омагьосват.

 

Гори ме светлината на очите ти,

целувам устните ти пак, и пак... без слово!

Отиде си мирът безславно от душата ми...

Как искам... да те удавя в мен отново!

 

© Пенко Пенков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??