Спомен
На Мира
Ръцете ми са празни за гърдите ти,
а мислите ми - с длани те докосват.
И пръстите разресват пак косите ти,
чертаят нещо, търсят... омагьосват.
Гори ме светлината на очите ти,
целувам устните ти пак, и пак... без слово!
Отиде си мирът безславно от душата ми...
Как искам... да те удавя в мен отново!
© Пенко Пенков Все права защищены