Спомен

27 feb 2007, 23:45

Poesía

742 0 1

Спомен
В самотните нощи, когато те нямя до мен,
все още и още
се връща спомен вече студен.
Макар и душата бавно да се лекува от измамните думи любовни,
сърцето все още тъгува,
то още те помни.
Разумът от теб се отрича,
той знае, че пак ще боли.
Но тялото още те обича
и кръвта ми безумно гори.
Пред очите ми изкача твоя лик, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Propuestas