27 feb 2007, 23:45

Спомен

Poesía

925 0 1

Спомен

В самотните нощи, когато те нямя до мен,
все още и още
се връща спомен вече студен.
Макар и душата бавно да се лекува от измамните думи любовни,
сърцето все още тъгува,
то още те помни.

Разумът от теб се отрича,
той знае, че пак ще боли.
Но тялото още те обича
и кръвта ми безумно гори.
Пред очите ми изкача твоя лик,
споменът за теб ужасно боли.
Душата ми надава мъчителен вик,
а сърцето ми плаче - в него си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЧАР (Чавдар Кунчев)

браво!
хайде,подреди го малко, ако желаеш, че да стане перфект!
Привет!

2007-02-27T23:54:20+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0