rali (Ралица)
6 1
Feb 27, 2007, 11:45 PM

Спомен  

  Poetry
678 0 1
Спомен
В самотните нощи, когато те нямя до мен,
все още и още
се връща спомен вече студен.
Макар и душата бавно да се лекува от измамните думи любовни,
сърцето все още тъгува,
то още те помни.

Разумът от теб се отрича,
той знае, че пак ще боли.
Но тялото още те обича
и кръвта ми безумно гори.
Пред очите ми изкача твоя лик,
споменът за теб ужасно боли.
Душата ми надава мъчителен вик,
а сърцето ми плаче - в него си ти!

© Ралица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • браво!
    хайде,подреди го малко, ако желаеш, че да стане перфект!
    Привет!
Random works
: ??:??