14 feb 2005, 1:11

Спомен

  Poesía
1.6K 0 1
Капки от дъжд се спускат по лицето ми,
тъмнината ме е прегърнала,
нещастието е сграбчило ръката ми,
любовта не ми е отвърнала.

Звукът заглъхва.
Мрачни мисли ме обземат,
а болката не отшумява,
погледът ми примъглява.

Спомени нахлуват,
спомени за нещо скъпо,
сълзите ми с капки от дъжд смесват.

Чудя се как ли щеше да бъде,
ако беше с мен,
навярно няма да узная,
но винаги сте бъда в теб пленен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Аврамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...